Ако си зададем чисто статистически въпроса къде живеят повечето наши сънародници в Испания, ще излезе, че не живеят в собствено жилище, а под наем. В следващите редове ще се постараем да очертаем днешната картина на испанските наемни отношения, както и ежедневно възникващите по този повод проблеми.
Като че ли след вълната от ипотеки, която ни заля и от която много наши сънародници излязоха доста попарени, наемането на жилище или стая се превърна в основната алтернатива за намиране на подслон в Испания. Наемането обаче, също има свои специфики и капани. Повод за създаването на този материал бе следното читателско писмо:
„Здравейте!В един брой на вестника писахте за клопките при покупка на недвижим имот. Моля ви да разясните какви са проблемите при наемане на жилище. Преди три месеца наехме апартамент от испанци в Мадрид. Сключихме договор за една година с възможност за продължаване. Съгласно този договор платихме фианса (Бел. адвокат Пощакова: българският термин е „депозит“) в размер на един наем. Преди седмица дойде прокурадор и ни каза, че собственикът на жилището не е плащал ипотеката. Връчи ни документ издаден от Juzgado de primera instancia (т.е. испански първоинстанционен съд). В този случай какви трябва да са нашите отношения със собственика – да продължим ли да плащаме наем? Toй дължи ли ни някакво обезщетение?
Татяна Николова“
В случая нашата читателка е изпаднала в доста неприятна ситуация. Във връзка с този, а и с много други случаи, подготвихме пет опорни пункта, на които всеки гражданин, сключващ договор за наем в Испания, следва да обърне внимание с цел избягването на бъдещи ненужни усложнения.
ИСПАНСКАТА ПРАВНА РАМКА НА НАЕМНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Принципно договорът за наем е уреден в чл. чл. 1542-1582 от испанския граждански кодекс (Real Decreto de 24 de julio de 1889, texto de la edición del Código Civil). Отделно е налице по-специална уредба посредством три закона. Интересното е, че и трите закона са действащи и въвеждат три паралелни режима за градските наеми, които регулират наемните отношения през годините, а именно:
- Ley de Arrendamientos Urbanos del año 1964 или, в буквален превод, Закон за градските наеми от 1964 г., който регулира този тип договори сключени за периода от 1964 г. до 09.05.1985 г.;
- 2. Real Decreto-ley 2/1985 или Кралски-указ закон 2 от 1985 г., който изменя горния режим, като договорите сключени между 9.5.1985 г. и 01.01.1995 г., се регулират от горния нормативен акт, както и от Texto Refundido de la Ley de Arrendamientos Urbanos de 1964, т.е. от законово консолидирания текст на Закона за градските наеми от 1964 г.;
- Ley de Arrendamientos Urbanos 29/1994 de 24 de Noviembre, или Закон № 29 за градските наеми от 24.11.1994г., който урежда режима на всички договори, сключени от 01.01.1995г. до настоящия момент.
Първите два закона касаят стари наемни отношения и по принцип не интересуват сънародниците ни, защото почти всички българи…
