КОИ СА СВОЕВРЕМЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ СЛЕД КАТО СЕ Е СЛУЧИЛО НЕПОПРАВИМОТО
Съвременната испанска статистика на загиналите работници, изпълняващи трудовите си задължения за жалост не е никак оптимистична.
Последният случай, по който работя е свързан с паднал от покрив човек, който не е носил закачен своя задължителен предпазен колан.
Предишен случай, включваше падане от високо дърво с фатални последици и отново липса на съответен предпазен колан.
В тази статия ще се концентрирам върху юридическите последици за близките на жертвата.
От правна гледна точка, при определени условия, най-близките на загиналия имат право да заведат дела по наказателен, граждански или трудов ред, за да получат полагащите им се по закон парични обезщетения.
От чисто практическа гледна точка е добре незабавно да се наеме адвокат и то именно юрист специализирал и разбиращ тази специфична материя.
Когато болката от загубата на близкия човек стане по-поносима (доколкото това изобщо е възможно), наследниците на загиналия започват да търсят правата си.
Обикновено причина за смъртта на работника са неадекватните мерки за безопасност на труда предприети от страна на работодателя.
За подобно поведение са налице съответни наказателни норми в испанския наказателен кодекс. Член 316 от испанския наказателен кодекс гласи:
“Тези, които в нарушение на нормите за предотвратяване на трудови злополуки и бидейки законно задължени, не предоставят средствата необходими за предотвратяването на трудови рискове, за да могат работниците да извършват дейността си с адекватни мерки за сигурност и хигиена, и така излагат на сериозна опасност техния живот, здраве или физическа цялост, ще бъдат наказани с лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от шест до дванадесет месеца.”
Много често по-неопитните юристи започват да търсят съответните парични обезщетения само и единствено по трудов ред.
Не препоръчвам само този път на действие.
Много по-ефективно в случая е предявяването на граждански иск за причинените вреди в рамките на наказателния процес, който при всички положения е задействан по служебен ред при случаите на смърт поради трудова злополука.
Предявявайки в срок въпросния граждански иск, наследниците на пострадалия имат право да се удовлетворят от значително по размер гражданско обезщетение, отделно от евентуално дължимите трудови обезщетения и пенсии.
По принцип, жертвата на всяка трудова злополука има право да изисква от работодателя си обезщетение за всички причинени й увреждания.
Обикновено работодателят има сключена специална застрахователна полица, покриваща рисковете от трудови злополуки причинени поради липса на мерки за сигурност на работното място или поради липса на съответно обучение на работника, като работникът или неговите наследници имат право да предявят съответни искове за обезщетение и по граждански ред.
В тези случаи, наемането на адвокат и прокурадор (Тази правна фигура е непозната в българското право и няма нищо общо с прокурора.
Прокурадорът е юрист, вписан в специална професионална колегия, който частва задължително в процеса и отговаря за движението на цялата преписка по делото между адвоката и съда, както и за спазването на всички процесуални срокове.
За работата си той получава, отделно от адвоката, фиксирано възнаграждение, определено по силата на специална тарифа наподобяваща на тарифата на нотаруисите в България.
Подобно на нотариусите, испанският прокурадор има строго определен район на действие и е много удобен, когато адвокатът, ръководещ процеса се намира в друг град.), е задължително, тъй като ако се пропуснат съответните срокове се губи завинаги правната възможност да се получи гражданското или трудовото обезщетение.
Честа грешка на близките на пострадалия е именно пропускането на въпросните срокове, вследствие на което претенциите им остават неудовлетворени.
Друга подробност е, че в зависимост от съдебния район, пред който е стартирано наказателното разследване, съдебната процедура може доста да се забави и близките да започнат да сменят адвокатите, които работят по случая, обвинявайки именно тях за забавянето.
Основен психологически проблем за близките на пострадалия се явява мудността, с която се придвижва съответната наказателна преписка, както и сложността на материята.
В действителност забавянето често може да се дължи на бавност в самата съдебната система и на претовареност на съдиите с дела (особено в период на икономическа криза). За жалост това са външни фактори, които адвокатът няма как да контролира и за които не може да му се търси отговорност.
Възможно е подобно дело да продължи, и то само на фаза на предварителното разследване, повече от три години. Това не означава, чe накрая близките няма успешно да получат съдебно решение, касаещо съответното гражданско обезщетение, а че ще се наложи да изчакат поне около три четири години, докато съдебните механизми се задвижат и произведат съответната първоинстанционна присъда.
Ето защо е добре да се наеме опитен юрист, който междувременно да започне паралелни преговори със съответната застрахователна компания на работодателя, както и със самия работодател. Ключов момент е тези преговори да започнат веднага след злополуката, за да се използва като допълнителен психологически лост за успешното им провеждане и завършаване, получаването на първата наказателна призовка от страна на работодателя.
Често, в резултат на горните преговори, срещу разумни отстъпки от страна на близките на пострадалия, те получават своето гражданско обезщетение почти веднага, като наказателият процес срещу работодателя продължава, но вече с малко по-различни последици (възможно е наказателните обвинения срещу работодателя да бъдат изцяло снети и архивирани).
Междувременно, ползата за близките на пострадалия се състои в доста по-бързото удовлетворяване на гражданските им претенции.
Напоследък се наблюдава засилена неприятна тенденция в поведението на застрахователните фирми, които се опитват да отказват плащания по застрахователните полици или всячески да протакат изплащането им основавайки се на несъстоятелни аргументи.
Все по-често, на юристите, специализирани в този тип случаи, се налага да влагат много повече енергия в съответните тежки и отнемащи време преговори със застрахователите.
В крайна сметка, резултатите са доста позитивни и клиентът успява да получи застрахователни обезщетения гравитиращи около 100 000 евро.
В зависимост от броя и вида на наследниците, сумите по горните обезщетения могат да са по-големи или по-малки.
Дълги години в испанското правораздаване на съдиите е била давана голяма свобода при определянето на сумата на съответното гражданско обезщетение.
В чисто практически план, обаче, са били налице прекалено големи разлики при присъждането на размера на съответните обезщетения, в зависимост от конкретния съд.
В наши дни, като унифициращи критерии при определянето на гражданските обезщетения присъждани при смърт поради трудова злополука, съдиите използват по аналогия задължителните таблици, определящи съответните обезщетения при различните случаи на транспортни злополуки на територията на Кралство Испания.
Въпреки, че използването на тези таблици като ориентир не е задължително, повечето съдилища се придържат към сумите, определени в цитираните таблици.
В заключение, препоръчвам при какъвто и да е тип трудова злополука, особено, когато става дума за смърт, причинена на работника, незабавно неговите наследници да се свържат с адвокат, за да защитят своевременно правата си.
Много често юристите по този тип дела не вземат начален хонорар (прокурадорите обаче да), а се договарят за процент от полученото гражданско обезщетение, така че мисълта за необходимостта от предварителното заплащане на скъпи адвокатски хонорари не бива да възпрепятства близките на пострадалия да потърсят на време адекватна юридическа защита.
По почти същия начин стои и въпросът с гражданските обезщетения дължими от застрахователите при пътно-транспортни произшествия.
При наличие на читателски интерес сме в съсътояние да подготвим и материал по тази интересна тема.
